събота, ноември 08, 2008

Хм..

Василева най-накрая се сети за моята скромна личност и ми звънна. Утре ще излизаме с нея и с Мила. Най-сетне. Айде, бива, бива, ама повече от месец да се затрие от лицето на Земята е просто неприемливо.
Бедната ми косичка бе най-брутално орязана с цял сантиметър. Аз съм в траур...
Всъщност май-сега е по-добре...не като дължина, просто и трябваше леко обновление.
А най-хубавата част беше, че на връщане от фризьорката с майка ми се набутахме в един магазин за дрехи. Искаше ми се да си харесам дънки, пък какво стана - уредих се с две полички. Чернички. Симпатични.
И съм напълняла. *депресир**комплексир*
Както и да е. сега трябва да се мъча да си изсуша косата и се страхувам, че може да ми се наложи да прибегна към употребата на сешоар. Колкото и да е вреден за косата, иначе няма да изсъхне до утре.
А, между другото вече знам какво искам. Да бях наследила цвета на косата на майка ми и цвета на очите на баща ми. Щях да съм чернокоса и синеока. Класика.
Ениуей, Елена ми е откраднала любимата черна жилетка. И настоявам да ми бъде върната! Бтв, полата и блузата ми дали още са у нея....Трябва да я питам. Ама нахално същество значи...
Аз ще се омитам.
До когато.

Няма коментари: