неделя, ноември 09, 2008

Колко е забавен животът, когато си с Вики.

Имахме среща с нея и Мила на Плиска, от 3. Естествено Василева не може да бъде точна, това е отвъд нейните способности. Но да се появи в мазето ми, докато с баща ми слагаме зелето, в 1 без 20 ми дойде в повечко. Обядвахме и тръгнахме. Мила нещо ни се обиди и отказа да идва. Така и не разбрах какво точно стана.
И стана каквото стана, отидохме с Вики и двете и сестри в Студентски град, за някакъв турнир по дартс. За протокола - преди не се бях докосвала до подобно нещо. Но все пак не се представих твърде плачевно. Като Глори например. От 30 и няколко души тя има най-малко точки. Но да ви кажа май така е по-добре, от колкото да се някъде в неопределената среда.
Вики е невъзможно странно същество. Как за 7 часа направи така, че да забравя цял месец, през който не сме се виждали, просто не ми го побира ума.
И сега ми липсва повече от всякога. Беше толкова страхотно, когато беше в нашия клас...А сега какво....при някакви пропаднали наркоманчета е.
Цял ден ми се оплаква от класа си и ме разпитва какво става в нашия клас.
Е...какво да се прави. Остава ни само да се опитваме да поддържаме връзка въпреки обстоятелствата, пък да видим дали ще успеем, че тя се изкара супер зает човек.
Казват, че осъзнаваш какво си имал чак когато го загубиш. Може би, но в този случай далеч не е така. Осъзнах какво невероятна приятелка съм намерила в лицето на Вики още от първия учебен ден. не че сме еднакви. О, не, даже напротив. Но просто....не знам и аз...
Изморена съм. Не физически, даже не и психически, а емоционално. Мисля за толкова много неща, а нищо не измислям. Оставям се на течението с някаква надежда, че то има поне посока... А всъщност не знам дали въобще искам да отида някъде. Май не искам.
И сега всички са решили, че искат са ме сватосват, начело с....майка ми. Всъщност....май само тя и Вики де... Както и да е.
Просто подметна как с някаква нейна приятелка са си говорили, че трябвало да ни запознаят със сина на въпросната приятелка, и как после нямало да могат да ни отлепят от компютрите. Луда история. Майчински глупости.
Писна ми вече...

Няма коментари: