Вече не знам...

Дете ли съм, възрастна ли съм, или нещо неопределено по средата? На шестнайстия си рожден ден бях изпаднала едва ли не в депресия. Някъде дълбоко в подсъзнието ми това беше една от трите граници, които ти отнемат по малко от детинското и те доближават до това да си възрастен. Първата граница я преживях много тежко. Втората, прословутите `Сладки 16`, не бяха толкова трудни. Остава да видим какво ще стане като стана на 18...
Но вече усещам, че пораствам. Дали наистина е заради възрастта или заради нещо друго не знам. Може би просто си ми е дошло времето.
Но знам, че преди можех да гледам детски филмчета. Можех да хвана книга с приказки, когато нямам какво да чета. Вече не мога.
Преди няколко седмици Мая беше у нас със Лени...Каза, че не разбира как можем да седим толкова много на компютъра. Било скучно. Предполагам, че е, когато си на 6. После и прочетох приказка. 2 страници, голям шрифт, но докато го прочета умрях от скука.
Винаги е имало неща, за които съм се държала като възрастна или поне като по-голяма от връстниците си. А има неща, за които съм на акъла на Елена.
Та в момента не знам. както се пееше в една песен - "искам пак да съм дете". Наистина искам. Но няма начин. Не мисля, че изживях детството си пълноценно. Бях твърде послушна, твърде кротка. И май продължава да е така.
Но за какво ми е да изживея живота си пълноценно, като и без това ще умра?
Ъх...пуберски истории.

М/у другото още една песен се опитва да си намери място като `Почти-моя`. Ирина Флорин - Мога.
Почти-мои - 3.
Моята песен - още се търси.