O Sancta Simplicita!

...или нещо подобно каза класната.
Всички ме дразнят.
Вчера с майка ми, баща ми и баба ми сме седнали да вечеряме. Те ядоха някаква противна риба, от която се умириса цялата къща освен моята стая, защото врата и беше прилежно затворена. Та седят си те и обсъждат приятелките ми сякаш аз въобще не съм там. После майка ми обясни на баба ми, колко тежко преживяваме преместването на Вики. Не знам защо, но от нея ми прозвуча толкова тривиално и глупаво, че направо ме заболя главата.
А баба ми...направо да не започвам. Държи се с мен сякаш съм детето, което никога не съм била. Не ми ли е било студено? Не съм ли била гладна? Не ми ли се била спало? Мамка му, на 16 съм, ако съм гладна ще си направя нещо, ако ми се спи ще си легна, ако ми е студено ЩЕ СИ ПУСНА ТЪПАТА ПЕЧКА!
И цяла нощ не можах да заспя. И тъй като бях будна - кашлях. Забележете: Не бях будна, защото кашлях, а кашлях, защото бях будна. А тя нали е в моята стая и се будеше и пак нещо ми говореше и ме разпитваше, дали да ми била дала еди-какво-си, как да съм била легнела и т.н.
Накрая не издържах, дигнах си одеялото и се преместих в хола. Към 5 сигурно съм заспала...
И се започна....в 8 - баба ми - "Ама ти заради мен ли си се преместила?"
в 9 - майка ми - "Защо си тук? Лошо ли ти е? Боли ли те нещо?"
в 10 - баща ми...същата история.
Абе, аз се опитвам да поспя малко, да ми се съберат ПОНЕ 5 часа сън, а те ме будят през час...И после, ама ти защо звучиш толкова омърлушена, да не ти е лошо. Не ми е лошо, СПИ МИ СЕ, защото не ме оставихте да се наспя!
И после имах 7 часа...фантазия.
Хей...била съм на училище по-дълго, от колкото съм спала...ХеХ...