Спомени.

Разтребвах...наистина и сериозно разтребвах. И намерих снимки на неидентифицирано момиче, на видима възраст 8-9 години, с къдрава, къса по момчешки коса, облечено с жълта рокличка...и повече естествено са от морето, от което се подразбира Несебър. От времето, когато отвъд парапета на мостчето имаше само камъни, вместо цяла нова алея. А около мелницата е имало треволяци. Без асфалт, без влакчета, без пейки...
Намерих и снимките от първия учебен ден на първи клас. Да, онези с гадната розова рокля. И съм с гадна прическа.
Защо не можех да се застъпвам за себе си и се съгласих на тази рокля...
И разни снимки като съм била бебе. Ама съвсем бебе...на 2 месеца. И после като съм на две годинки. И майка ми пак започна да ми опява какво усмихнато дете съм била като малка.
И едни на които като се гледам трябва да съм на около 10. И съм с къса косичка, но вече не по момчешки, а на черта до към брадичката. И да отива ми, доста.
И снимките от Албена. Стреснах се, защото почти бях забравила Албена. А то е нещо, което би трябвало да си остане незабравимо...

Бтв, била съм страшно бебе. С едни такива огромни очи, ама твърде, твърде големи за лицето ми.
Странното е, че всичко ми се струва много отдавна, сякаш от друг живот.

и снимка на класа от първи клас. Ето това ми се струва от друга вселена.
Дими, Васко, Филип, Любо, Пламен, Венци, Иво, Шони, Валя, Нина, Аз, Илянка, Теди, госпожата, Марин, Моника, Цвети, Мишето, Деси, Йордан, Иван, Сашо, Дими, Кристиян, Ники, Люси.
олеле, помня ги всичките...
А някои бяха в нашия клас само една година.
Помня и любимата ни игра от онова време... Помня и онова сериалче, което разигравахме всеки ден...
So close, no matter how far...
Почти 10 години... 10...

Сякаш това не съм била аз...

edit - На две годинки съм била руса! *самоубив*
О и да, днеска ставам на 16 години и 5 месеца. Току що забелязах.
И вчера беше гаден ден. Но това е друга история.