неделя, ноември 23, 2008

*въздъх*

Днеска беше...изморителен ден. Говорих твърде много, с твърде много хора, за твърде много неща...всъщност главно за едно нещо.
Нали знаете, че се предполага, че родителите знаят всичко? Аз живях с тази заблуда твърде дълго. Цял живот съм виждала в баща ми един вид енциклопедия и сега също много уважавам и вярвам на мнението му. Дори и да не ми харесва.
Но кой е казал, че истината трябва да ни харесва?
Изправи ме пред дилема...всъщност каза ми какво съм длъжна да направя и лошото е, че аз знам, че ще го направя. Но има една невинна частичка в мен, която мисли, че не е правилно. И съм объркана, да. И мисля твърде много, а това не е полезно.
Както и да е. Вече реших какво ще направя. Първо трябва да разуча някои неща, после да направя една предупреждение и чак тогава да направя това, което съм длъжна.
За първи път от много време си помислих, че наистина съм способна да нараня някого ако се наложи. И нямам предвид жалкото подобие на удари, които получава Бочев.
Някой ден може и да обясня какво имам предвид. Но днеска се нарежда в класацията ми за гадни дни веднага след петъка. Или може би наравно с него. Не мога да преценя.
И съм изморена. Психически. Майка ми пък не ми вярва. Седна да ми обяснява как ако сега не съм била споделяла с нея... Та коя дъщеря споделя всичко на майка си? Всъщност съм доста напред в класацията на споделянето. Даже може би твърде напред. Не казвам, че не трябва да и споделям толкова просто...Не знам и аз. И да и споделям пак не оценява що за дъщеря има. Така че не ми е ясно защо си давам зор.
Както и да е.
Чета си фенфикшъни.
Обичам зимния студ, когато въздухът мирише на сняг. Обичам и докосването му.
Да, обичам зимата и всичко свързано с нея.

Като оставим всичко това настрана, ще се опитам да си продам старите списания Уич. Да, събирах това нещо, не ми се смейте. И ще се пробвам и със внушителната си колекция от фонокарти. 140, от които ще си запазя една, защото е със снимка на вятърната мелница. Пък имам 6 от старите, с магнитните ленти. Всъщност ако си спомням правилно започнах да ги събирам в Несебър...да, така беше. Интересно занимание беше, но отдавна не ме интересува.
А стипендията ще си получа чак през януари, ако въобще я получа.
Утре трябва да мина през старото училище за едни документи. Всъщност очаквам го с нетърпение. Странно ще ми е...но и приятно. Надявам се. Отдавна не съм била там, ще ми е любопитно дали отново ще ме удари чувството на носталгия. Ако не, вече ще знам, че съм приела новото училище за истински свое. Ще видим.
До когато.

Няма коментари: