Странна верижка...

Днеска Мия пусна на госпожата по руски `Княз Игор` и я помоли за превод. И в момента, в който я чух подскочих. При което естествено си реших да си я потърся като се върна. И го направих. И на related видях, че мацката, която пее оперната част в онази иначе противна рап гавра, има нещо общо с Титаник. Оказа се, че пеела Hymn of the seа. Много красива песен, която бях забравила, за съжаление. Та от една песен на друга, стигнах до Book Of Days на Enya. И нея я бях забравила, ако трябва да бъда честна. Всъщност от толкова време не бях слушала нейни песни, че направо ме е срам. И пак от една песен на друга, стигнах до Властелина. По-специално May it be...И нея я бях забравила... Не знам как, но съм успяла, очевидно.
Направо не мога да си повярвам...

Anyway, като се прибирахме с Марги имахме нещастието да се сблъскаме с две същества от старото ми училище, подозирам от футболната паралелка. И най-странното е, че май ме познаха. Е, предполагам, че са ме познали, защото единия застана като застрелян, посочи ме с пръст (много невъзпитано между другото) и се изцепи `Баси, помниш ли я тая бе, бате?`.
Пфу...футболисти, какво друго може да очаква човек от тях.
Та това е. В момента си слушам разни песнички на Sissel и Enya и...да... Стана ми някакво...странно...

Ето - > http://www.youtube.com/watch?v=PgXW03cnUJs