Хората се променят...

Ето това трябва да си го набия дълбоко в главата. Това, че някой е бил еди-какъв-си някога не означава, че ще е такъв завинаги.
А аз продължавам да отказвам да приема това. Добре съм го осъзнала, още отдавна, но не искам да го приема. Постоянно се залъгвам...да, може и да е станало с някой друг, но не може да се случи и този път. Ала може. И се случва. Всеки ден се случва по нещо, което малко или много ни променя. Било то една дума, една мисъл, една рисунка...каквото и да е. Всеки ден човек пораства съвсем малко, променя се и рано или късно осъзнава, че е станал някой, който той самият не познава. Да не говорим за приятелите...Може да познаваш някой години наред и да се случи нещо, което да те накара да го погледнеш с недоумение и да го запиташ `Кой си ти?`.
Ето това е добър въпрос. Кой си ти? А аз коя съм? Нима има човек, който напълно да съзнава кой е и защо е такъв, какъвто е...Ако има такъв човек, не знам дали да му завиждам или да го съжалявам...
(малко загрявка за есето по етика утре, макар че едва ли ще имаме толкова хубава и разумна тема...просто усещам как ще ни иска `смисъла на живота`)

а тази песен си я въртя откакто я преоткрих, та поздравче - http://www.youtube.com/watch?v=goKLnMbnidU