Писна ми вече...

До гуша ми дойде от цялата тази история. Защо не може всичко да е както си беше преди? Простичко, лесничко... Просто не мога повече.
`Няма да съм посредствена актриса в чужд филм, с чужда режисура, особено с такъв гаден и клиширан сценарии.`
Бях си го обещала...време е да си изпълня обещанието Стига вече. Отдръпвам се. Вече никой да не ми говори, да не ме лъже, да не ме манипулира...писна ми. Това не е мой проблем, така или иначе. Аз си имам мои си проблеми. Но никой не се интересува от това. Добре тогава, а защо аз трябва да се интересувам от цялата тази драма? Не трябва, нали?
Защо всеки се мисли за режисьор? Имам чувството, че съм единствената актриса. Сякаш съм пешка в игра на царици. Е, писна ми вече.

Започвам да уча като хората. Днеска имам контролно по История и ми е много важно, така че, пожелайте ми късмет.

И вече не знам на кого да вярвам...затова избирам да не вярвам на никой. По-лесно и по-безопасно е. Каквото било, било. Независимо дали е било истина или лъжа, сега вече е само минало, само спомен.
С две думи...много съм объркана.
До довечера...