понеделник, декември 08, 2008

За лъжите.

Когато някой те попита еднозначен въпрос, а ти му дадеш еднозначен отговор, който в дадения момент мислиш за истина, но който в последствие се оказва точно обратното...това лъжа ли е? А какво определя, кое е лъжа и кое не? Реалността или представата ни за нея? Лъжа ли е нещо, ако лъжеш не само другите, но и себе си, при това до толкова, че си започнал да си вярваш.

Казвам нещо, вярвам го, усещам го, но когато оставам сама и сваля маската...

Самозалъгването е опасно. Коренът на думата идва от `лъжа`. Ако се опитваш да се самозалъжеш за нещо, и в процеса кажеш лъжата на някой, въпреки че ти се иска да е истина...това лъжа ли е?

Лъжа ли е лъжата, за която не знаеш, че е лъжа, когато я изричаш?

А когато повече от всичко друго на света искаш да кажеш нещо, но него правиш...не предаваш ли самия себе си? Не се ли нараняваш? Защото хората имаме дарбата да преглъщаме всичко, но рано или късно просто преливаме.
И тогава се случва нещо като прословутото ми разплакване заради четворката по математика миналата година.

Снощи нямах нет, ама пак не можах да заспя до 3 и нещо и си слушах музика. Сега имам километрично домашно по френски. И биология. А утре имаме контролно по математика.
И вече е 10 и 15, а аз още не съм седнала да пиша, така че....до когато.

Няма коментари: