В лицето на реалната заплаха да бъда убита от класната днес, реших да ме отмързи и да ви покажа най-сетне герданчето си. Още повече, че това е последния ви шанс да го видите, защото днеска в завещанието се написах, че искам да бъда погребана с него.
http://i292.photobucket.com/albums/mm6/DarkMelody_Evie/P1100580.jpg
Днеска пак сънувах. Два поредна дена и сънищата бяха от хубав - по-хубав.
За съжаление /незнайно как мисля на руски, при все че не го знам/, трябва да тръгвам. Молете се да преживея деня. После всичко ще е наред. През празниците класната ще забрави за малкото ни бунтарство. Teenage spirit!
Игнорирайте. Според математичката пубертета трябва вече да ни е минал. На 16, какво да ни е минало?!
Наистина тръгвам, че вай-малкото, което ми трябва е днес да закъснея.
Ако умра, Лени знае за прощалното ми писмо, къде да го намери и каква му е паролата ;Р
Чао.
вторник, декември 23, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар