In a desperate need of семейни консултации.

Обаснявам.
Тъй като много ме бива в езиците, баща ми реши, че трябва да взема някакъв сертификат от Мичиганския университет, който да доказва, че знам английски на еди-какво си ниво. (моето е доста добро, между другото)
Тъй като взех, 4то ниво, въпреки че бях за пето, а този сертификат обикновено се взима след пето, татко уреди да си поговоря с онази, която отговаря за въпросния изпит, за да може тя да прецени дали съм или не съм за този изпит.
Въпросния разговор се състоя вчера. Вечерта преди това майка ми ме разпитваше дали ми е притеснено и т.н. и аз й казах, че винаги ми е нервно на такива неща. Не й обясних, че това се дължи на вманиачеността ми да се изкарвам гениална и т.н., но на нея това не й и трябва.
Та, вчера и се обаждам, защото трябваше да я питам за едно фото студио къде се намира и й казах, че отивам в ИЧС. ТЯ НЕ ПОМНЕШЕ ЗА ТОВА НЕЩО! И когато и казах пак започна дали съм се притеснявала и т.н.

Та, нещото мина много добре, онази много ми се израдва на знанията и т.н., беше много симпатична, всичко ОК. Звъня на наште поред на номерата и им казвам, че е минало страхотно и че според мацката съм подходяща за изпита.
И вечерта майка ми като ми се появява в стаята започва да ме разпитва. Ама с подробности, какво е било, какво сме си говорили и т.н. Нека да отбележа. Не обичам да ме разпитват. Каквото решавам, че имам нужда да кажа го казвам, всичко останало си е за мен. Но добре, казах й горе-долу в какво се е състоял разговора, казах й, че онази много ме е похвалила, а тя седи и ме гледа с очакване. Бе това е беше жена, ти какво очакваш?!
И се започна едно... Тя ми била майка и настоявала да СПОДЕЛЯМ с нея, свикнала е да живее в такива отношения и в такава атмосфера. (ПАК си мисли, че аз се предполага, че трябва да съм същата като нея, когато е била на моята възраст...е, не си ПОЗНАЛА!)
И сега "докато не е сигурна, че съм осъзнала какви трябва да ни бъдат взаимоотношенията (според нейното виждане РАЗБИРА СЕ), нямало да ми говори."

Много ти здраве на говоренето!

Няма ли някой да й ОБЯСНИ, че не съм длъжна да й изпявам всяка минута от деня си?! И без това е разказах повече от колкото иначе БИХ, повече отколкото на баща ми, а по подобни въпроси предпочитам да говоря с него, защото ТОВА МУ Е ПРОФЕСИЯТА.

И се сети кога да се заинтересува за въпросното преживяване. Нали, 15 минути преди него ме пита по телефона "Ама ти защо ще ходиш в ИЧС?".
КЪСНО, мацка.

И сега ми е сърдита. Сякаш ми пука.
Аз ще се оплача на тати!

А в Интернет пишеше, че родител телец и дете рак се разбират. ДА БЕ!

Първа показва незаинтересованост, после ми се сърди, че нямам желание да й СПОДЕЛЯМ.
Ще й СПОДЕЛЯМ аз на нея...