неделя, юли 19, 2009

I wish for this night-time to last for a lifetime.

Не можех да заспя. Въртях се часове наред, но съзнанието ми си остана съвършено будно.
Реших, че подсъзнателно искам да си подновя ритуала със Sleeping Sun. Грабнах си mp3-ката (хубавата, нова, черна, лъскава mp3-ка) и излязох на балкона. Нощния хлад е наистина приятен. Пуснах си песента и се огледах. Има твърде много светлини около балкона ми през нощта... Погледнах нагоре и забелязах леката червенина по облаците. За миг се замислих дали не наближава изгрев слънце, въпреки че беше само четири часа. Послушах малко и си представих как грабвам първите възможни дрехи, които ми се изпречат пред очите, оставям бележка на наште, в случай че се събудят, и излизам навън.
Знаете ли, никога не съм била навън, сама, толкова късно през нощта. Сега, когато слънцето блести през прозореца, не мога да не си кажа, че то всъщност не е много разумно, но все пак... Една част от мен го иска. И някой ден ще стане, обещавам ви го. Ще изляза към 3-4 и просто ще се поразходя за петнайсетина минутки. Представяте ли си го? Тъмнината, хладния въздух, няма никой на света освен вас....поне в този момент...
И докато си мислех всичко това, отново погледнах към облаците. Видях звезда. Една единствена, искряща звезда, за която мога да се закълна, че преди я нямаше. Седеше си там и блестеше. Не се виждаше нито една друга. И преди я нямаше!

Изслушах си песента, опитах се да снимам звездата с подръчни средства (телефоните ми, понеже всички апарати са в стаята на наште) и пак се опитах да заспя. Сигурно съм се въртяла още поне час, но сънувах прекрасен, невероятен сън...

Иска ми се да не се събуждам, а не мога даже да заспя.

"I had a dream of you and I
A thousand stars lit up the sky
I touched your hand and you were gone
But memories of you live on…"

1 коментар:

Анонимен каза...

Ех, ех.... явно не само аз си мечта да изляза към 4-5 сутринта просто малко да се поразходя.

п.п: Защо си нямам тераса на стаята? ;/ хД