93то СОУ, 1999та.

Намерих си (за пореден път) годишника от старото училище. Само веднъж направиха подобно нещо и слава Богу, че бях първи клас, та си го имам. (странното е, че след 11 години още е жив)
Та, има разни много хубави нещица, които не намерих никъде из нета, затова ще ги напиша тука. Любимите ми:

Гергана Александрова

***

Когато вечер сетя се за тебе
заставам до прозореца и търся
поне една звезда да свети
и да ми напомни, че те има.


Луната, като копче от жилетка,
изпусната във чаша от кафе,
ми казва: "Той не е далече, 
тръгни и потърси го по-добре."


Потеглям по пътеките от нея осветени
и пак по цели нощи търся
момчето, дето го изгубвам, 
на сутринта, когато се събудя! 

***

Ти тръгваш по изгрев и зная,
че скоро няма да се завърнеш.
Но искам да знаеш, че няма,
да си заминеш без да ме прегърнеш.


Пътувай далече и срещай,
милиони, милиони слънца,
но помни, че тука те чака, 
една тиха, нежна луна. 

Ралица Николова.

***


Ако не идва пхролетта - не си отивай!
Ако зората закъснее - остани!
Ако пристигне самотата - не заспивай!
Ако поискаш да ме има - замълчи!


Ще бъда с теб, но само не заспивай. 
Когато закъсняваш - замълчи!
Когато завали - не се отивай!
Когато си отида - остани! 

Жадувам те


Жадувам те във  вечер светлосиня
и върху миглите ти искам да заспя. 
Душата ти - пленена и пленила,
да срещне моля моята душа. 


Жадувам те прозрачен като капка
с коси по-тъмни от нощта,
по-истинен от изповед на сянка, 
по-мил от сляпа тишина. 


Жадувам те - реално-нереален
във този свят измислено красив. 
В часа рожден и в час прощален
ти подарявам смуглия си стих. 

***

Нека да заглъхне всяка струна,
напомняща за траут в твоя глас,
да се стопят неказаните думи,
да избелее шепата несторен смях. 

Нека днес не бъдем артисти,
поне  когато гасне вечерта..
Да оставим репликите писани,
да изтрием части от грима.


Нека да заглъхне всяка струна, 
на глупостта, престорена в бакшиш. 
Когато Слънцето на Запад тръгва
Луната ще е нашият фетиш. 

Желание

Искам да обгърна необятното,
да стана часто от него, да се слея
със безкрая, очите ми да виждат само лято,
тайно с птиците да помечтая.


Искам да запазя в себе си сълзата,
да целуна вятъра, за го изпия,
да оставя нещо свое на земята
от подла злоба да се скрия. 

Искам да направя светло чудо
и ръцете слънчеви да ме погалят.
На запалената обич луда
в себе си искрите да запазя.

***


В храма на душата ми е пусто
- изкорених и силата и мъдростта.
Подвластна на магията изкусна
дали ще стана пак добра?


Дали ще съумея да запазя
чувството, че нося радост - не тъга,
или иконостаса ще намразя
на свойта искрена вина? 

Дафинка Стефанова

Измама

Не ти ли омръзна,
да лъжеш и мамиш.
Ти пак ме излъга,
ти пак ме измами.

И тръгна със друга,
и нея подмами.
И нея излъга
и нея измами.

Ще дойде време
и теб ще измямат.
Ще видиш тогава,
как боли от измама.


(наклоненото са любимите ми части)