Препрочетох почти целия си блог и установих, че съм ебаси и мрънкалото. Чак не знам как са ме понасяли приятелите ми. И май ме е тресял доста жесток пубертет, а аз не съм усещала.
Сега какво ми остава, освен да се оплача от това, че се оплаквам?
Всъщност не.
Пак се случи. Пак интернет ми изигра лоша неща и прочетох неща, които не исках/не трябваше. И пак аз съм си виновна.
Започвам лека полека да намразвам фейсбук. Даже през последната седмица като че се замислих няколко пъти да го изтрия, но май няма да мога. Не и сега.
Най-малкото защото е полезен в организацията на курса.
И все пак в момента не ми е до него. Дидо е прав, че така и не си направи такова. Ужасно е. Ужасноужасноужасно.
Яна, май само ти ме четеш напоследък, защо падна в капана, миличка?
И защо искаме винаги да знаем, а после ни се иска да не сме разбирали никога?
четвъртък, ноември 03, 2011
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
заради колегите...:D
http://www.youtube.com/watch?v=c-gEWL32Fwg
Публикуване на коментар