old habits die hard.

Препрочетох почти целия си блог и установих, че съм ебаси и мрънкалото. Чак не знам как са ме понасяли приятелите ми. И май ме е тресял доста жесток пубертет, а аз не съм усещала.
Сега какво ми остава, освен да се оплача от това, че се оплаквам?

Всъщност не.

Пак се случи. Пак интернет ми изигра лоша неща и прочетох неща, които не исках/не трябваше. И пак аз съм си виновна.

Започвам лека полека да намразвам фейсбук. Даже през последната седмица като че се замислих няколко пъти да го изтрия, но май няма да мога. Не и сега.

Най-малкото защото е полезен в организацията на курса.

И все пак в момента не ми е до него. Дидо е прав, че така и не си направи такова. Ужасно е. Ужасноужасноужасно.

Яна, май само ти ме четеш напоследък, защо падна в капана, миличка?

И защо искаме винаги да знаем, а после ни се иска да не сме разбирали никога?