Ох...

Споменавала ли съм, че обичам точки? Най-вече многоточия. Едно многоточие може да каже много повече неща от хиляда удивителни.
Струва ми се, че някой е сменил часовете ни по Руски Език с часове по Руска Култура. Извинете, но само аз ли намирам, че трябва да учим граматика и лексика, а не историята на московското метро?
Знам със сигурност, че господина по Информатика изпитва някакво болно удоволствие от начина, по който се бием кой да занесе дневника на другата група.
Но за това пък учим Паскал и, забележете, аз разбирам.
Пък на връщане с Марги се возихме в автобуса с г-жа "Аз съм първата приятелка на всеки тийнейджър" (сиреч преподавателката по Етика).
После пък гонихме 72. При все, че от баба си знам, че след автобус и момче не се тича, защото винаги има следващ.
Като говорим за момчета и превозни средства, днеска в тролея имаше едно рапърче с такива очи....Такива очи....Само дето не се спънах като ги видях. А може и да съм се спънала, но ако така е станало - виновни са токчетата. Точно така. Не че са кой-знае-какви токчета, но все тая.
И не че аз не съм правила номера на гейшите - да спънеш някое момче само с поглед. Беше много радващо.
Ама толкова сини очи не бях виждала през живота си. А аз съм виждала доста сини очи. Даже съм имала шанса да бъда със сини очи, но генната лотария (както обикновено) е била срещу мен.
Да ви разкажа какво се случи съботата. Ставам аз в 9 и половина и започвам да се чудя, защо в името на Шоколада, телефонът ми не ме е събудил поне 4 пъти вече. Решавам че съм го забравила в другата стая. Ставам с ясното намерение да продължа с размишленията след няколко глътки кола...и в кухнята срещам майка ми. Поради ранния час това напълно разгони всякакви съмнения, че може би е събота...Преди да се върна в стаята си решавам все пак да я попитам. Въх, то било събота бе!
Заобичквам си това блогче ^^