Понеделник сутрин.

Не знам кой е измислил това нещо, но съм сигурна, че искрено съжалява.
Не стига, че съм будна, че ми се спи, пък на всичкото отгоре от мен се изисква да мисля. При това на френски.
"Какви промени бихте искали да допринесете на днешното общество?"
Кой реши да зададе този въпрос точно на мен, която даже вестници не чета (ще запазя детската си невинност колкото се може по-дълго!)
Защо всички автори на учебници по френски да решили, че имам планове за промяна на света и, че искам да ги споделя с Класната и съучениците си. Не че такива планове съществуват де. Освен един, но Класната няма да е очарована да го чуе.
Мразя (*n) да губя връзка с приятелите си.
Първо Надето. Знам, вкопчена съм в спомените за тъпата детска градина, но тя е първият ми истински приятел. Първи клас - в различни училища. През годините имаше един-два периода, през които се виждахме по-честичко, но с всяка година усещах, че се променя. А сега...представете си най-стереотипната кифла на света. Вече познавате Надето.
После след 7-ми клас...Когато Деси и Мишето се преместиха в Костинброд.
И си смениха телефоните. И 2 години не се появиха в скайп. Говоря за 2 от най-добрите ми приятелки. Не се чухме 2 години.
А сега....Вики. Не че е преместена в друг град, даже училището и е близо, даже сме различни смени, даже една приятелка на Мила е в класа и...
Но от началото на учебната година се се видели 3 пъти... Един от които беше за 10 минути.
А сега моя милост се опитва да се свърже с нея, но никакъв успех. Обещала ми е, че ще прекара един цял учебен ден при нас, но засега няма такова нещо. От няколко дена тъпия и` телефон е на гласова поща. Без звънене преди това.
Мразя гласови пощи.
И мразя хора, които не си спазват обещанията. Тя ми каза, че ще идва едва ли не всеки ден. А сега учела, моля ви се. Да се беше сетила да учи по-рано и може би даже нямаше да я преместят.
Е, аз трябва да си напиша малоумното есе по френски.
Да, днеска пак съм със странното усещане за празнота.
До довечера.