Защитни механизми.

Само на мен ли ми се струва, че човешкия мозък има и подобна опция?
Мислим, че съзнанието ни, душата ни е най-висшето нещо в природата, но според мен има и нещо по-силно. Тук би била подходяща някоя компютърна метафора и съм убедена, че има не една и две подходящи, но тъй като не се оправям с компютрите, ще си я спестя.
Идеята ми е, че понякога мозъкът ни избира да направи нещо за да ни предпази. Най-ясния пример, който мога да дам, е втория път като ми се беше измъкнало рамото. Помня всичко в най-големи детайли, освен точния момент, когато са ми го наместили. Мозъкът ми е решил да ми спести споменът за тази болка.
Предполагам, че това е възможно и в емоционален вариант.
Всъщност се опитвам да кажа, че цял ден се чувствам някак празно, изкуствено. Бих могла да се задълбоча в проблема, но и без това го мисля цял ден...няма смисъл.
Търсих си цитати от Али МакБийл и намерих такъв, в който Рене казва на Али, че е емоционален идиот. Е, тогава аз спокойно мога да заявя, че съм емоционален мазохист.
Прочетох в Хекса една мисъл...Болката означава, че си още жив. Е, значи в момента не съм кой-знае-колко жива, защото не усещам нищо. Така се събудих днес сутринта. Изкуствена. Numb. /няма хубава подходяща дума на български/
И така бях до един определен момент, в който нещо като че ли ме удари в гърдите...Сериозно, едва не се превих на две. И за миг отново усетих, че съм жива. Преди да ме залее предната празнота. Объркващо е...

Майка ми ми заяви, че за конфликтите между нея и баща ми съм виновна аз. Това леко противоречи, на това, което той ми каза преди няколко месеца - че ако не съм била аз отдавна да я е напуснал.
Поне напоследък гледат да не се карат пред мен. И преди беше така, после за около седмица-две беше като по филмите - родителите се карат, а детето им се сдухва в стаята си и слуша злобни песнички.

Мда, чакам с нетърпение момента, в който г-жа "Аз преподавам Психология, значи можете да ми споделяте всичко!" (сиреч даскалката ми по Етика) ще се опита да ме накара да напиша есе на тема `Смисълът на живота`.

Да, объркана съм.
Просто усещам стената, която в момента ме пази от болката, заради която усещам вече споменатата празнота. Едва ли не я визуализирам. И знам, че мога да я унищожа, знам и как да го направя. Но преди това трябва да избера - да усещам болка и да се чувствам истинска, или да не усещам нищо, но да бъда празна.

Когато приключа с оформлението на блога, ще дам линка на подбран списък от хора. А може и на никой да не го давам. Ще видим.