четвъртък, ноември 13, 2008

Клишета и баналности.

Това ти трябва за да изкараш шестица по литература при нашата учителка. Затова се и научих да пиша това, което тя би искала да прочете. И си получавах шестици, и си помпах дипломата, но имаше едно гласче в мен, което ми казваше, че по този начин предавам самата себе си. Затова този път седнах и написах това, което мисля, по начина, по който на мен ми харесва. Пък да видим дали това се зачита за нещо.
Вече 100% знам, че мисълта ми върви по-гладко, когато пиша на компютъра. Естествено не бих могла да и го дам напечатано, та се наложи да го преписвам. И Слава Богу. Като пиша на компютъра обикновено не зачитам неща от рода на запетайки, пълен и кратък член и т.н. Но когато пиша на ръка те си идват от само себе си. И фактора typo е премахнат.
просто не можах да напише банални глупости по тази тема. Успях да извъртя `Моят Дон Кихот` до `Мечтите и въображението`. А по-скоро бих се самоубила, отколкото да се пусна на автопилот и да напиша най-големите клишета точно по тази тема. Пък какво, даже и да ми пише 4 или 5 ще го оправя. Но тя ще разбере истинския ми начин на мислене. А ми се струва, че това е по-важното в случая.

Пък Дидо не може да брои. Надявам се да не ми се разсърди за невинната забележчица. Въобще нямаше да се усетя ако рождения ми ден не беше през юни и не си знаех, че преполовявам годината през декември. *омилостивяващо гуш*

Няма коментари: