Детство мое...

Докато вечерях си бях пуснала Dancing Stars и едни танцуваха на тази песничка. http://www.youtube.com/watch?v=XubVpeq4E20
И си спомних, че като бях малка имаше един момент, когато беше доста известна. Затова потърсих в нета и видях, че е от 2002. Тогава съм била на 9-10. Трети-четвърти клас.
После едни други танцуваха на някаква гадна версия на Bring Me To Life. Една прекрасна песен...Която като повечето прекрасни песни чух, когато прослушах музика, лятото преди осми клас. (не броя рока на баща ми, който го слушам откакто се помня)
Та направих някаква съпоставка...вече едвам си спомням онова дребно къдраво същественце, което съм била. Била съм на 10, Мая тъкмо се е раждала, а догодина ще тръгне на училище...
Когато се запознах с Лени тя е била половин година по-малка отколкото е Мая сега. Тогава защо ми се струва, че изобщо не се е променила през всичките тези години? (без да броим, че в един определен момент дръпна доста на височина и вече не съм по-висока от нея)
Била съм на осем....като си запознахме с Лени. 8...И като се видях на една снимка не се познах. И гледам първокласниците и второкласниците и си мисля, че ние не бяхме толкова дребни, толкова луди, толкова шумни...а сигурно сме били.
И сигурно някое 16 годишно момиче си е мислело същите неща. А тя вече е на 24. Гледа тинейджърите и си мисли, че те не са били като нас. Виж, тук може и да е права.

както и да е....Времето минава бързо, нали? Вече не помня кой е първият ми спомен. Дали е кръщенето на братовчед ми, или някое от скарванията в детската ясла...Не помня.
От първи до четвърти клас всичко ми е едва ли не в мъгла. Сякаш това е била една година вместо четири.
Пети, шести и седми са ми малко по-разделени.
После следва една пропаст...и започва осми клас. Първата половина от този клас сигурно е най-трудното време в живота ми. Подигравките, нападките, присмехът...После се сближих с Мила и Вики. Ако не бяха те не знам какво щях да правя. Сигурно до ден днешен щях да се връщам вкъщи разплакана. Благодарение на тях двете преживях остатъка от осми клас и вероятно отчасти заради тях се промених.
Никога няма да успея да си обясня какво стана лятото между осми и девети клас. Няма какво да ме е променило, тъй като си стоях главно вкъщи. Но важното е, че се промених, което направи девети клас далеч по-поносим. А сега съм в десети клас. Като бях в осми десетокласниците ми изглеждаха толкова по-големи от нас, а сега осми клас ми изглеждат едва ли не наши равни. (игнорирайте че почти всички осмокласнички, даже Лийн са по-високи от мен)
Та...написах едно романче, казах нещата, които ми се въртят в главата цял ден...едни от нещата, и друго нещо ми се върти в главата цял ден...Спомен от един ден от лятото на една площадка с Яна и Мими. Един много...интересен ден. Когато нещо стана за първи път...Но това вече няма значение.