Да ви имам и събуждането...

Сънувах нещо, но не помня какво. При което баща ми влиза в стаята с обичайния замах, телефон в ръка и въпрос... "Имаш ли телефона на Хез?" Въпреки че бях сънена осъзнах за какво става въпрос... Лени го е направила.
И сега ще я свалят в Търново и...ще видим какво ще стане.
Ама толкова пъти и казвах да не го прави...Ама кой да ме слуша...

Навих Василева да дойде утре в даскало. Най-сетне.
Бях обявена за златна ^^

И ми е притеснено за Лени...Не заради бягането, то е най-малкия проблем в момента...но на автогарата ще я чакат с полиция...и не мога да си представя за какво им е тази полиция. И не знам какво ще се случи. Майка ми и нейната майка ме наплашиха, че ще и правят досие, нещо за детска педагогическа стая...Та ще видим какво ще стане...
И бях забравила, че днес съм на театър с класа. От всички възможни дни - точно днес. И не ми е ясно как ще се прибирам по тъмното... То сигурно ще свърши след девет, пък даже като имаме 6 часа и свършваме в 18:30 е такава тъмница, че не можеш да познаеш някой, даже и да мине точно до теб. Пък и София е мъглива...мразя мъгли. Мразя миризмата на мъгла.
Ениуей, поне няма задръствания...защото всички имат достатъчно ум в главата да се приберат рано, но това е друг въпрос.
Та..това е, вероятно трябва да си напиша някое и друго домашно.
Чао ви.