събота, ноември 15, 2008

Ever dream...

От много време не бях сънувала толкова наситен, прекрасен, реален...сън.
Започна с някаква много интересна история, която се оказа книга, която чета в следващия сън. А той беше...
Бяхме на морето. С наште и с класа. И с "в" клас. Знам, странно.
Както и да е, по едно време забелязах Витоша. И тя започна да изригва. И аз вместо да бягам където ми видят очите, търчах за фотоапарат. Лудо, знам.
Но самият сън беше толкова...толкова...истински, перфектен...Направо ме заболя като се събудих.
Но както и да е...
Да легнала съм си в 3, чела съм до не знам и аз кога и станах в 12. Кой като мене просто..
А ми се иска никога да не се бях събуждала...да си бях останала в съня си, по възможност завинаги.
както и да е.
Днеска имам много работа, трябва да си разтребя стаята. Знам си аз, че после нищо няма да намирам, но както и да е.
До когато...

Няма коментари: