`Б`

Обичам си класа. Чак наскоро започнах да го осъзнавам. Вярно, че в началото имахме много проблеми, изобщо не се разбирахме и така нататък, но дали аз се промених или те, не знам... Нещо стана и...може да не сме в перфектни отношения, но поне отношенията ни са по-истински от тези със стария клас. Тогава...ние просто нямахме отношения...имам предвид, да, не се мразехме, но това беше само защото не контактувахме. А със сегашния ни клас... В осми клас наистина беше много трудно, имахме много неприятни моменти (най-неприятния го дължа на Лени, всъщност...)Но важното е, че всичко се оправи и....сега се разбираме. Даже с момчетата започнахме да си говорим нормално, въпреки безбройните пъти, когато съм се връщала вкъщи със сълзи на очите заради тях.
И с момичетата се разбираме по-добре. Е, ще се случи д се сдърпаме за нещо, но я няма злобата от началото. И да, различни сме, аз не ги разбирам, те не ме разбират, но какво да се прави...
Чак тази година започнах да се оглеждам из стаята с мисълта, че това е моят клас. Става ми топло и уютно, когато усетя, че знам как ще реагира някой още преди да се е случило. Все по-често усещам, че се смея заедно с тях.
И ще ми липсват... Но хей, имаме още 2 години и половина заедно, ако не стане нещо неочаквано. Преполовихме гимназията... Много се радвам, че има още, не искам училището да свършва. Просто...не мога да си представя живота без часове, междучасия, притеснения заради изпитвания и контролни... най-вече без междучасията...Дали с Мила и Яна ще сме на парното, или ще циркулираме зигзагообразно по етажите...Дали ще си останем в стаята и ще понасяме идиотщините на момчетата...

Ох, заобичах това училище още първия път като влязох...Като трябваше да избирам между него и Френската...Изобщо не съжалявам за избора си. Мисля, че това е достатъчно, да разберете какво се опитвам да кажа. Даже и да можех да се върна назад във времето и да опитам да продължа във второ класиране във Френската, не бих го направила...
:)
Намерих си мястото. Промених се и отчасти се приближих към момичето, което някога исках да бъда. По-силна, по-малко интересуваща се от мнението на околните, по-освободена, по-отворена, по-смела, по-самоуверена... Доволна съм.
И предполагам, че е отчасти заради класа ми. За което им благодаря..предполагам, че съм имала нужда от гадния осми клас за да успея да се променя.

Най-странното е, че не знам в кой момент съм ги заобичала... Но започнах да го осъзнавам миналия Януари...сега вече го знам със сигурност.
:)