Комуникацията.

Според учебника ми по Психология от миналата година (който погълнах още през ваканцията, а после даже не отворих) самите думи и тяхното значение представляват едва 10-20 процента от общуването между хората. Останалото е интонация, мимики, жестове, език на тялото...
Което леко поставя въпроса как можем да си мислим, че можем да опознаем някой чрез чат, при все че чата е само думи (с някоя и друга емотиконка между тях), но това е друга тема.
Идеята ми е, как е възможно двама души да говорят на един и същ език, и все пак да не се разбират? И да имат нужда някой да им превежда, едва ли не...

Наште...Странно ми е, как насред разговорите им осъзнавам, че само аз разбирам какво искат да кажат и двамата...Иначе всеки идея си няма за мислите на другия... Говорим за хора, които се познават от около 25 години...

И да, дразня се, когато трябва да се правя на преводач...И когато се дразня, се сопвам...и майка ми ми се кара...И въобще става една...
Както и да е.

По едно време бях на прага на паник атака. Ей така, от нищото цялата се разтреперих и ме разтърси чувство на тревога...безпричинна... Точно като паник атака, само че доста по-слабо.
И пак имам проблеми с нета и вече ще...
И...и аз не знам.

Има ли смисъл?