The Show Must Go On...

Неделя, като отивах при баба, нещо ме прихвана и реших, че трябва да напиша нещо на замъглените стъкла на автобуса. И тъй като имам страхотно въображение (отбележете сарказма) написах нещо от песента, която слушах в момента. *посочва заглавието*
Усещах, че хората ме гледаха странно, но честно казано, не ме интересуваше, от което много се гордея, защото едва напоследък се научих да не ми пука. А това е много важен и полезен урок.
Та, написах аз `The Show Must go on`, подчертах го и слязох на моята си спирка.
И сега се чудя какво е станало с този надпис. Може би е усмихнал някой, може би е издразнил някое чалгарче...може някой да го е изтрил, може някой да е добавил нещо...
Най-красиво ми се струва да е усмихнал някой...и си представям какво би било да се кача в автобуса някой път, сдухана и замислена като обикновено, и да видя подобен надпис на стъклото...

Странно е. По красив начин. Може този надпис да е предизвикал определени размисли, да е помогнал на човека, който го е прочел да направи някакво решение...По дяволите, възможно е даже някой да е бил тръгнал да се самоубива, но да се е отказал, след като го е видял... (знам, че прекалявам с въображението, но ме оставете, докато не ми е минало).
А ако нещо подобно наистина е станало? Тогава аз ще съм спасила живот, без даже да знам...А какво точно ме прихвана да го направя?

Усещате ли как се заражда идея за разказ? :)