Бебчето ми... :(

Днеска баща ми се върна с бойна задача - да отворим компютъра и да го изчистим. Речено - сторено. Изключваме всички възможни кабели, слагаме го на земята, отваряме го...и с прахосмукачката... Ние с мама не бяхме много навити, но нас кой ни пита. Та, изчистихме го ужким и айде...включваме го. А то не иска да се включи. Казва бииип, бип-бип-бип, бииип и отказва да даде друг сигнал за живот.
Аз естествено бях пред истерия и веднага се хвърлих към лаптопа да проверявам какво означават тези бипкания. Изкарах си акъла като прочетох разни неща за прецакан RAM и т.н...И докато бях заета да изпадам в истерия баща ми взел, че го оправил. Е, по моите критерии е силно казано оправен, защото ПАК се рестартира от само себе си и от време на време започва да бръмчи много злобно... Но поне работи.
А как го е оправил баща ми ли? С някакъв молив пипнал тук, пипнал там и то взело, че тръгнало.
Та в момента аз твърдя, че не е съвсем в кондиция, но според баща ми си е наред.
И продължава да е с 40 GB хард диск, дето вече не мога да живея с тях. Пуснали са дата-та и се хвърлих да си свалям разни песнички, дето се ге бях намислила отдавна и се оказа, че са ми останали 800 MB в D-то. Не знам...или да ми купят нов компютър или външен хард-диск. А аз усещам, че бебчето ми започва да издиша. Което си е нормално де, аз го имам от 3 години, а ми го взеха втора употреба. Така че...
Ениуей, и без това след няколко години, пък може и догодина, ако си намеря работа за през лятото... да си купя я компютърче, я лаптопче...Сега съм с лаптопа на мама и много си ме радва... Пък ще видим.
Та това е от мен. Кака трябва да идва по някое време и такам...
До когато.