понеделник, декември 15, 2008

Cold.

Студено ми е. Нищо, че съм най-незиморничавия човек, който познавам, нищо, че по принцип обичам да ми е студено и си мия ръцете с ледена вода даже и през зимата. Студено ми е.
Добре че не съм като майка ми, даже като е топло на нея и е студено. На мен ми е студено само, когато Е студено.
(Мисля, че тя има някакви змийски гени. Поддържа постоянна телесна температупа ПОД 36 градуса.)
Та, аз, която и в най-големите студове отказвах даже да си облека елече си седя увита в одеялото...
Всъщност какво му е хубавото на студеното? Освен да можеш да се увиеш в одеялото, да се сгушиш в нещо топло, да си направиш горещ шоколад...всъщност красотата на студа е това, че оценяваш топлината повече. Както мрака ти позволява да усетиш истинското значение на светлината. Някак си е свързано с онзи любим мой цитат, че само когато е достатъчно тъмно можеш да видиш звездите.
Всъщност така е. Няма топлина без студ, няма светлина без мрак, няма добро без зло...няма щастие без нещастие... Не можеш да оцениш нещата, които имаш докато не ги загубиш и не можеш да тъжиш, че нямаш нещо, което никога не си имал, защото не знаеш какво е да го имаш.
Добре, обърках се...
Сменям темата.

Харесах си компютър. Разбира се на татко това няма да му хареса, но...Даже кака е усетила, че на бебчето ми му идва времето...Имам чувството, че сме на етап `началото на края`.
Първо на първо, нещото е евтино. Дали ще даде 200 лв за външен хард диск или 350 за нов компютър...
Второ на второ...Абе аз ще взема към юни сама да си го купя...Стипендията, която ще получа през Януари + стипендията, за която ще се боря после и ще получа към Юни + каквото успея да спестя дотогава...
Е, естествено ще ми е по-добре да си ги спестя тези пари и да ми го вземат наште, но..
Тука майка ми ми дава акъл да изчакам бебчето ми тотално да се предаде. И това ще стане де..
40 GB за три години!!!
Не ме слушайте..

Може и да ви се стори интересно, но откакто си купих герданчето, сънувам всяка нощ. Не че това е много де, но две нощи подред е малко странно. И все някакви странни сънища, сякаш знам, че сънувам и мога да контролирам голяма част от съня, но не всичко. Първия го помня по-ясно...
А ако наистина можех да контролирам сънищата си на 100%...но сънищата не са достатъчни. Нито мечтите. А не може да бъде нищо друго. Сън, мечта...илюзия. Мираж.
Хм...Мираж...
Мисля, че току що намерих как да се кръстя в скайпа.
Не че не искам да съм Snow, но изглежда, че и тази зима ще е безснежна...А толкова се надявах и толкова се радвах на първия сняг.
Но мина и замина. Стопи се.

MiRage = Mirage + Rage

Радва ме...
И без това винаги съм твърдяла, че от седемте смъртни гряха най-добре ме описва Ira. Wrath. Гневът.
Където е Wrath там е и Rage.
И не, че това е единствения смъртен грях, за който съм виновна...всъщност са доста...едва ли не всичките.. Е, без един-два, но пак не е надобре.

Толкова от мен, до когато.

Няма коментари: