Неприятен ден...

Първо на първо, че се събудих без желание даже да стана, камо ли пък д ходя на училище или даже да излизам. Но какво да се прави, наложи ми се.
Два часа руски, през които си писах домашното по френски. Два часа френски, през които, слава Богу, даже гък не съм казала.
Споменах ли, че Мила беше само за първия час?
Ениуей, нямахме ИТ та господина по Информатика ни взе заедно двете групи. После пък трябваше да имаме един свободен, защото госпожата по Биология не можеше да ни вземе.
Та свободния час беше най-хубавото от целия ден. Повечето хора се затриха нанякъде, та в стаята останахме много малко хора, изгасихме лампите и си стояхме на тъмно. Аз даже си легнах на чина и си слушах музика. Какво по хубаво?
Та с Ема се чудехме как ще преживеем деня и по едно време се сетихме, че ни остава само седмица до ваканцията. Не броя понеделник и вторник, защото тогава няма да се учи сериозно.
Всъщност проблемът е само утре-то. Класно по Литература и изпитване по История. След това ще трябва да се притеснявам само от ежедневните домашни по френски. Само седмица. И ще сме във ваканция.
Дано да завали сняг.