'Cause we are living in а material world

Не ми е Коледно.
А да, весела Коледа на тези, на които им е коледно.
Днес...не знам какво беше, но не беше нито семейно, нито коледно, нито нищо. Елхата...аз я украсих, просто защото от около три години аз го правя. Но не беше като преди. Преди просто исках да е възможно по-красива, по-коледна...а сега първо че най-методична разделих играчките по вид, цвят и големина, второ че я украсявах сякаш по учебник. Всичко беше пресметнато...никъде да няма празно място, никъде да не са твърде натрупани... Организирано, студено.
Второ, че баба не дойде.
Трето, че наште успяха да се скарат. При това за голяма глупост.
И само две неща успяха да ме усмихнат. Първото беше изцяло материално...защото както се пее в песничката "and I am a material girl."
Мини външен хард диск от 250 гигабайта. Първо, че аз реално погледнато нищо не очаквах, защото нищо не си бях поискала. Второ, защото три години и половина живея на 40 гигабайта. Сега вече мога да дишам спокойно и да си свалям каквото ми душа иска без да смятам и пресмятам free disc space няколко пъти дневно.

Другото нещо, което ме усмихна пък беше много далеч от гореспоменатите материални неща, но точно затова ще си го запазя за себе си, защото тази усмивка ми е по-ценна. Пък вероятно и по-истинска.

О да, падна ми се паричката. Но то беше математически предвидимо. Най-голямото парче...

Най-гадното и най-сдухващото е, че това е просто един обикновен ден, който отчаяните хора, изгубени в ежедневието, се опитват да превърнат в празник, чрез тривиални неща като украса, подаръци, и т.н.

А реално погледнато какво празнуваме? (всъщност Коледа вече не е толкова свързана с Рождество, тя е свързана с Дядо Коледа, подаръците и елхите...Дядо Коледа измести Христос... не че вярвам в който и да е от тях)
Та празнуваме предполагаемото раждане на предполагаемия син на предполагаемия бог. А той е изместен от измислен старец, който раздава подаръци на послушните деца, като по този начин наранява непослушните и те стават още по-непослушни.

И да, имам скайп от около три години, за три Коледи забелязах как изведнъж всички започват да си слагат или Last Christmas I gave you my Heart или All I want for Christmas is you.
Не мога да обясня защо, но много ме дразни. В днешно време това да си различен, уникален и т.н. е издигнато в култ. Мога да ви дам съвсем простичък пример. Различните връзки на обувките. Идеята на това простичко нещо е, да покажеш, че искаш да се отличаваш от останалите. Но то губи смисъла си, защото всички го правят.
Не знайно защо всички се стремят към това да бъдат различни, без да разбират, че всички сме различни. Но това е просто още едно нещо, което ни прави еднакви.
Според моята теория хората се опитват да се изкарат много уникални, различни и неповторими, просто от страх, че не са нищо особено.
Не мога да дам себе си като пример, защото никога няма да успея да се погледна отдалеч и да се видя наистина, но най-идеалния пример за това е Яна. Това момиче е просто уникално, и затова няма нужда нито от различни връзки на обувките, нито от нищо. Тя може просто да бъде себе си. И пак ще бъде неповторима.
А тези, които се страхуват, че те самите са безлични...нека отново да го докажат, като се присъединят към тълпата от различни.
Без да разберат, че тези, които те виждат като аутсайдери, са истинските различни.
Отнесох се...

ПС: За протокола! Песента я знам само заради Moulin Rouge! ;Р