сентябрь...

Днеска беше забавно...предполагам...но и изморително. Не успях да се загубя, така че не съм се и намирала.
Стискам палци на Лени за понеделник. Дано да се получи....въпреки, че знам, че не е много разумно, помня... Да, помня...никога няма да забравя, или поне така ми се струва.
Така де...поне веднъж да го види...въпреки че веднъж далеч не е достатъчно...
Мамка му, не ме слушайте.

http://www.youtube.com/watch?v=mBWL5b1PXBY
Има нещо в тази песен, не знам какво. Определено не е нескопосаното дерене... Така де, харесвам деренето, ама като го правят като хората. Но пак...има нещо в тази песен...

Нали виждате името на блога ми? За първи път от доста време се чувствам точно така.
Както и да е..
Песничката е яка, както казах... ("она ему не нужна...")

До когато.