[~45]

Мда...В Хекса някой беше направил тема за спомените. Което ми напомня другия ми скайп, което ми напомня, че аз всъщност през повечето време мисля, не за самите спомени, а за идеята за спомените. Така де, поста ми там се получи много объркан и не ми давайте да започвам по същия начин и тук, защото там поне имаше въпроси, което да ме напътстват, а тук и това нямам, така че не е ясно докъде мога да стигна с разсъжденията. Нали ме бива плавно да минавам от една тема към друга, без даже да се усетите, и мога така цял ден.
Та, казах, че не мисля за самите спомени кой-знае-колко често. Разбира се, има и изключения, има неща, които обичам да си спомням. И си го правя често. Но само едно нещо си позволява да дойде неканено - било то като усещане, звук или просто...един единствен миг, в който усещам, че съм там и тогава. [~45]
Никога няма да ви кажа какво означава това [~45]

Спомените нещо реално ли са, или не? Реално са до толкова, до колкото се предполага, че са били, някога, някъде. Не са реални, защото... ами защото съществуват само в главата ти.

Bittersweet memories...Това го имаше в една песен, ама не помня коя. И не ми се търси. Разболявам се. Станала съм в 7, за английски, утре пак в толкова ще ставам, вече е 00:35, а още не съм си легнала.
С Лина си говорихме за музика цялото междучасие и беше суперско. Тоест, доста добре се разбираме с нея. И ми напомнете, че когато от първи поглед преценя някого за зубър...той се оказва зубър. И първия курс по френски имахме един, и сега имаме.. Всъщност втория курс по френски май нямахме, затова пък си имахме педофил. lol
Прихванах lol-то, май от Лени.

Докъде бях, преди да се отклоня за пореден път...а, да. Bittersweet memories. Или по скоро haunting. Особено [~45]. За съжаление думата няма достатъчно мелодичен еквивалент на български. В моменти даже не вярвам, че наистина се е случило, но знам, че се случи. И май ще ме преследва цял живот.

Много обичам тези три думи - спомен, сън, мечта. И трите са нещо полуреално, което съществува само вътре в теб и не означава почти нищо за заобикалящия те свят. Пак започват да ме обхващат едни солипсистични настроения. Но вече не могат да ме обземат напълно. Защо обясних в ПодЛеглото. Понякога казвам, че не е така, че си мисля, че е така, че се предполага, че е така...но знаете ли? Така е. Не знам откъде знам, но знам. И ме е страх, че няма да се промени. Никога. И това хем ме радва, хем ме плаши. Защото не може всичко да остане така. А не искам да е иначе.

Сложно е, знам и не разбирате, и това знам, но какво да се прави.

А видяхте ли какви сложни думи използва кака ви Еви? Вчера Лени като започна да ми говори колко скоро ще стана на 18 и ми дойде да се обеся. Та аз още нямам 17...Но ще имам след по-малко от година. Мамка му... това е странно и плашещо... май и тази година можете да очаквате криза като миналата.
А миналия ми рожден ден...беше изключително важен. Сладките ми 16...но не заради това. :)

Добре, мамка му, някой ще ми обясни ли защо, в името на всичко несвято, речника на Мозилата ми предлага да сменя `полуреално` с `полуразголено`?

Аз наистина трябва да ставам, че утреее....не е ясно как ще събера сили да се излюпя от леглото, камо ли да се занеса на урок.