"Тя изобщо не те познава."

/не ми пука, че това ми е трета публикация за един ден. Блогът си е мой./

Кой ме познава всъщност? Най-малко трима и най-много петима души. Всъщност са точно трима. Само те ме познават истински.

Майка ми...си мисли, че сме близки. Но само си го въобразява. Как може аз да и отговарям с `мхм` само защото при опит за по-дълга дума ще се разплача, а нейната реакция да е `Да не ми се сърдиш за нещо?"
Как може да ми пуснат снимки от Несебър на двд-то по време на обяд и да очакват да не си изгубя апетита. Така де, те няма как да знаят, но все пак.. Да ме вижда, точно пред нея, и да каже "И на Шушчето й е много приятно, че ги гледаме снимките, нали?", просто граничи с... Аз едвам си сдържам сълзите, а тя...
Тя не ме познава. Собствената ми майка. баща ми също. Пък даже и сестра ми. Но тя си има извинение, няма как да сме кой-знае-колко близки, като се вземе предвид цялата ситуация и колко малко време прекарваме заедно. Но поне се разбираме.

[15:41:44] Eл` Happy New Year каза: тя изобщо не те познава.

За съжаление е така.. Но няма смисъл да ми пука...Нали си имам вас тримата..Надявам се, че си знаете кои сте.. *гуш*

И да, садизмът на родителите ми ми развали настроението...