This loneliness I need to be who I am.

Най-сетне. Сама. Сам-самичка. И адски доволна.
Наистина ми беше дошло до гуша, че майка ми настояваше да спи в моята стая. Човек не може да си седи до късно на спокойствие, не може да си пусне музика, не може даже да си поплаче като хората...
Най-сетне се премести.
Пак съм си в моята стая. Пак си е моя. И само моя.

Мислих за Хекса. Няма го вече. Мислех, че съм се вкопчила в това негово подобие, но даже не съм вкопчена в него. Да, проверявам го поне веднъж дневно, но..
Трябва да си намеря нов форум. ОСА-та не я искам...няма как да ми стане симпатичен този форум, особено като знам кой го администрира. Няма да мога да се привържа към него.
Яна ми беше препоръчвала Егмонт-а, но аз имам някакви предубеждения към него отпреди много време.. Вероятно защото приех идеята за форум заедно с Хексарската политика за дълги и oh so дълбоки и смислени мнения... Едва ли ще се освободя от това скоро.
Какво друго, какво друго...Накрая ще почна да пиша в тийн проблем. :D
То Пепи беше казал, че Хекса сега е като тийн проблем без секция за секс, така че...
/Шегувам се, аз припарвам там само когато си търся смешки...а се намират такива гениални неща, че просто не мога да ви ги опиша.../

Но пък кой е казал, че ми трябва форум. Да де, приятно е, чувстваш се част от колектив, /колкото и да мразя тази дума, по определени причини/. Изливам си всички философски размишления тук, имам си скайп...Притрябвал ми е форум.
Все пак Хекса ми липсва, от времето, когато беше нещо истинско. Като бях на 13-14...Може би дори и към 15... Но се разпадна... Превърна се в пепел...От която се възроди не прекрасен феникс, а уродлива гарга..

Както и да е. Утре ще ставам рано, че днеска, след като цял ден се правих на секретарка, съм уредила с Лени, Мила и Марги да ходим на кънки. Та аз ще лягам.
И най-накрая ще мога да си се наплача на спокойствие...сълзите помагат срещу стрес все пак. А отдавна не съм имала възможността да си поплача хубаво...А аз имам нуждd от това, от време на време...