четвъртък, януари 01, 2009

Мисли.

Случва се, изведнъж в главата ми даа потече поток от мисли, който сякаш не идва от никъде и не отива никъде. Но понякога в този поток се появяват добре звучащи неща, които изцяло обземат съзнанието ми за няколко минути, но после изчезват безвъзвратно, и колкото и да се мъча, не успявам да си ги върна. Добре че се научих да си ги записвам.

Вчера, като си легнах, ей така от нищото се появи следното заключение. Има два живота - този, за който сме родени, и този, в който живеем.
Разликите между тези два сватя са нещата, които ни правят нещастни, нещата които искаме, но не можем да имаме, мечтите, които не можем да сбъднем.

И онзи ден си надрасках нещо още по-безсмислено и незнайно-откъде-появило-се-в-главата-ми.

"Казват, че хората използват едва 10-20% от възможностите на мозъка си. Тогава няма как да не се запитаме по какъв начин бихме могли да отключим и останалите 80% и още по важно . какво ще намерим зад вратата.
А ако ви кажа, че тайната се крие в онзи частичка, онази песъчинка, която е отвъд мозъка и съзнието ни, отвъд анатомията и психологията. Ако ви кажа, че тя е ключът, а ние даже не можем да я усетим..."

Игнорирайте това горното.
Отдясно вече има 2009, а аз не се чувствам по-различно. И мисля, че така ми е по-добре. Като виждам как Лени се измъчва с тази нейна мания по години, месеци и дни...
А пък е безсмислено.

И между другото, сънувах. И сънувах точно една частичка от живота, за който съм родена. Не искате да знаете колко беше гадно събуждането, връщането в живота, в който съм принудена да съществувам.

Няма коментари: