Ъх..

5 пари не давам, дали майка ми като е била бременна с мен си е представяла някакво идеално, облечено в розови роклички, любвеобилно момиченце.
Колко пъти трябва да напиша, че като получавам добри оценки и не се прибирам в 3 часа сутринта, значи би трябвало да имам право да се СОПВАМ поне, от време на време.
Та, цял ден нещо ми става...раздразнителна съм, но никой не успя да ме раздразни, поне мъничко. И раздразнителността ми не насъбра. И като се прибрах вкъщи и майка ми почна да ме дразни с обичайните неща...
Променила съм се, бе мамка му. Да и мълча ли?! Няма да и мълча. Вече. Няма да гледам към пода гузно, само защото нещо на НЕЯ не и харесва.
Отговарям и, да. Време беше вече да се науча.
Държала съм се била обидно с нея.
Има деца, които въобще не поглеждат майките си, които ги псуват, удрят...А АЗ САМО И СЕ СОПВАМ БЕ, МАМКА МУ!
Да не засягаме темата с промяната на личността след инсулта...
но ще засегнем проблема с това, че иска да продължавам да бъда малкото и момиченце. А аз не съм.
Не, не намирам от какъв зор трябва да я целувам за лека нощ или като се върна от даскало.
А тя ми се дразни от това. И като се дразни самата тя става дразнеща, от което и аз се раздразвам, само дето вече не и мълча, а и се сопвам.
О, Господи, каква трагедия, детето ми се сопва...
Ъргх...
Бясна съм.

Ако ще да ме наказва, ако ще нета да ми спира...Ама ми писна вече.