Pyromania.

Един ден да има, който да ми хареса...
Оставяме настрана, че не можах да спя, че съм се въртяла цяла нощ и че Яна закъсня почти половин час за срещата ни. После стана забавно. ^^
Първо трябваше да ходим при Влади и Ани да вземем рисунките на Влади, което между другото са много хубави. И те имат много симпатична черна котка, която за съжаление не беше в гушливо настроение. Та, ениуей, Влади ме пусна с колелото зад блока и изсимулирах нещо като каране, при все, че за първи път се качвам на колело без помощни колелета. Е, забих се в една стена, но то беше защото земята беше крива, не за друго.
Та стигнахме в парка, подредихме рисунките и намерихме камъни, с които да ги затиснем ии...накрая се оказа, че продадохме точно една, при това за два лева, но това са подробности. Като цяло беше забавно, седяхме си на тревата, Яна и Гошо свиреха на китарите, другите зяпахме в разни неопределени точки. Аз направих повторен опит с колелото и всъщност карането ми се оказа по-успешно. За съжаление пребиването също. Имам си раничка на коляното. ^^
Но пък изминах сама към петдесетина метра, което си е бая. Пък и бях тръгнала самичка. Ениуей, после Мими някак си ме убеди да се занесем да вземем брат и от детската градина, което не беше забавно, защото се оказа че тя е мноооого далеч. Лайк, обратно в техния квартал, после отвъд едни релси, а после и отвъд една река. Ноо, се оказа, че ние докато стигнем там другите са се отказали от рисунките и се разбрахме да се видим в Плезира. И да, оказа се, че Ники бил от Хекса. Баси, тоя Хекс е навсякъде бе, писна ми, братче. ;D
Та, после отидохме до Лора, защото идеята беше да разхождаме Аксел (топка космиии! <3), което представляваше ходене през Ловния парк, докато се намери беседка, на която да се паркираме. И после седяхме там и си говорихме глупости, чак докато се стъмни. И като цяло беше хипер радващ ден.

А да, и Гошо изсвири началото на Over the hills. O.O

А някои хора са много капризни и нахални. ^^

Лека нощ, че утре съм с Яна, Мими и Гошо на някъде. Всъщност на пазар, до колкото разбрах... Вече се чувствам като кифла... о.О
Всъщност с Мими си говорихме как ще им се подиграваме на двете кифли, така че няма да се чувствам като кифла. ^^
Няма ме.

А да, много е приятно да те няма близо 12 часа, като се върнеш да нямаш нито едно знаменце, а по-късно единственият, който ти е писал да е Яна. Много мило. Не че умирам от желание да си пиша с който и да е през по-голямата част от времето, но все пак.. Все пак има хора, които не са се сещали за мен от само себе си от около три месеца, но това да не ви притеснява. Май не трябваше да си променям адреса на блога, `невидимата` май по-подхождаше.