Нека ви се представя...

Казвам се Евелина. На 17 години съм. Не пуша, всъщност никога даже не съм дръпвала. Не пия, или поне се е случвало само в присъствието на родителите ми, при това най-много чаша вино. Да речем, че няма никакви притеснения дали съм бременна или страдам от венерическа болест. Отличничка съм. С две думи - добро момиче. Всъщност, толкова добро, че съм направо като загубенячка.

Но не. Аз имам един недостатък, който компенсира всичко това. То си е направо равносилно на осми смъртен грях. Готови ли сте?









Разхвърляна съм.
Не ви звучи като голям проблем нали? Ами, и на мен. Но за майка ми... Ъх. Викаше ми, ръкомахаше, тропаше с крак, хвърли ми едни книги (което си ме вбеси), скара ми се, че я гледам с `празен поглед`, (явно това ми е обичайния поглед, защото постоянно ме обвинява за това), забрани ми да пия кола, защото не съм изкарала аз парите за нея... Трябваше да и я лисна в лицето. И да и предложа да напусна училище и да започна да работя. Но и без това беше ядосана, а мразя да се разправям с нея. Май предварително беше подучила баща ми да не се намесва.
(частта с колата и парите произлезе от моето подчертаване на факта, че все пак това е моята стая, нали се сещате).

Е, какво да кажа? Ще горя в ада направо, мен ако ме питате. Представете си, разхвърляна съм. Но то така не можело. За Бога, била съм момиче. (дискриминация, нищо че съм момиче, мога и да съм разхвърляна и да си ругая).

И да... Не дай си боже детето ти да се разхвърляно. Пък тея дето пият, пушат, връщат се вкъщи в 3 през нощта, имат гаджета с повече от 10 години и по-големи от тях, те ако са подредени...такова дете ли би предпочела? Съмнявам се.

Ениуей, поне аз не прекрачвам една от десети божи заповеди. Човек ще си помисли, че като е станала набожна и ще се замисля, преди да прави някои неща..Да де, ама не. Както и да е. Да се радва, че не смятам да си съсипя и живота и успеха, само за да и докажа, че всъщност си има много добро дете.