Няма съдба. Има Ирония.

Вчера станах рано. Много рано. Заради шибаното състезание, за което даже не ми пукаше. Аз със най-голямо удоволствие не бих отишла, но се класирах, а има хора, които биха дали всичко за да са там, но не са се класирали. Ironic, much?
Колата се счупи на 22 километра от София и стигнахме Пазарджик с Пътна Помощ. Нямаше списък със стая за `френски и руски`, ние бяхме при `френски и английски`. Мила и Маргарита, които ужким бяха отрязани от комисията присъстваха в списъка. За съжаление нямах време да потърся Викс. Отиваме ние в стаята и аз право при квесторката да и кажа, че на нас ни трябва РУСКИ. РУСКИ.
В 11 без 1 минута дойде зам.-директорката (много радваща кака, бтв) и ни заведе на долния етаж и ни каза да чакаме. И дойдоха трите даскалки по руски, които щяха да четат на тези, дето трябваше да пишат на английски. Всяка от тях си взе по един от нас и ни заведоха в различни стаи. Аз бях при Маги от `а` клас. Няма смисъл да ви казвам самите текстове, вторият беше за щастие и успях да вкарам любимото ми `само в тъмното можеш да видиш звездите`.
О, и ни дадоха грамоти. ^^
После да обядваме, оправиха колата и към София.
И тя пак се счупи.
Пътна помощ ни върна в Пазарджик и се оказа, че целия проблем е някакво картонче, което през зимата пазело от студено, но сега пречело на двигателя да се охлажда.
И след толкова много...преживявания (не броя заплахите на Мадам по телефона след състезанието, че щяла да ми откъсне главата) стигнахме София и аз се изстрелях направо на рождения ден на Ема
Имаше такива столова дето са пълни с.... ориз май? Цялата вечер с тях съм се занимавала, Мила също, и Владин, което означава, че ние двете с нея сме на интелектуалното ниво на осми клас. Чалга имаше естествено, но се бях приготвила психически.

Ема и Владин са много сладки.
Лайк, сдухващо сладки, но пък много се радвам за нея.

Отивам за мартенички с наште.
Чао.